Нали знаете, че има някаква световна финансова криза? Това обаче на кълбото, наречено футболен свят, не е осъзнато. Нали знаете, че ефектът „Роман Абрамович“ не е полезен за никого в дългосрочен план, освен за футболистите и техните мениджъри, които се ояждат и не знаят къде да си изхарчат парите, които им наливат. Да, ама има хора, които още не мога да го проумеят…

„Звезден тим“ или много разглезени примадони…

Какво се получава като събереш шест-седем големи имена, които са свикнали да са лидери на своите отбори, с обещания за много пари седмично, несменяемо титулярно място и големи успехи, подплатиш този сбор с още десетина, които имат амбициите да влязат за постоянно в новинарските емисии, и избереш за треньор някой, който е направил „нещо“ през последните години? Всички видяха смятам „Белият балет“ преди години, сега гледаме същия провал на „сините“ от Западен Лондон. Наливат се безнословни пари за да се задоволи егото на някой богаташ, който си води манекенката на стадиона нали? Писна ми от такива хора, които развалят футбола! И у нас имаше такива опити преди години ( в съвсем различни мащаби ), но икономически сме друга вселена просто….Важното е, че такъв сбор от индивидуалности не е способен да произведе дълготраен резултат. Има доказване една, максимум две години, после почва да се гледа дъното, почват да избиват малкте дрязги, които „звездите“ крият и всичко се разпада.

Футболът не е толкова просто нещо!

Някои хора обаче се изхвърлят с някакви изкривени мотиви, биват подкрепяни от всички, които имат финансова изгода от това, и успяват да „родят“ поредният футболен Франкенщайн – ето „Гражданите“ от „Йистландс“ ще са следващите. Как така за двама футболисти ще извадиш 250,000,000 евро?! Те какво трябва да правят за да избиеш тези пари – да копаят злато между тренировките? Или тук мотивите не са възвращаемост ами някакво налагане на футболната сцена? Изкуствен продукт – симбиоза между амбиции, пари и слава. Вижте триото от „Киунс Парк Рейнджърс“ как действат – бавно, с мисъл, влагайки достатъчно пари, и залагайки на някакъв бизнес модел, който да е съчетан с чисто футболни плюсове. А петрошейховете какво искат да направят? Може би и те не знаят, което обаче ме съмнява.

Да имаш футболен отбор, и то в Англия, не е като да си директор на изгорялата гимназия. Искат се много неща, едно от които е да оставиш футболните хора да се занимават с футбол, като ти просто ги … направляваш и подпомагаш. Като карикатурите Глейзър например. Не знам дали сте ги виждали на снимка, обаче са си точно карикатури трите синчета Те са финансисти, държат парите, и са оставили Сър Алекс да движи кораба, и резултатите да не би да не са налице? Да не би да са ужасно бедни, че да не могат да си позволят 100 млн за някой футболист? Не, но това е глупаво. Защото „Челси“ и „Реал“ не са ми от любимите отбори, но когато бяха ( и са в момента ) „Звездни Отбори“ не са ми приятна гледка, защото там има повече самодоказване, повече егоизъм и много по-малко футбол.

Не знам докъде ще Ви стигнат парите господа, обаче се моля да се спре с това изкривяване на футболната действителност, защото това не е Уолстрийт…Или поне аз не искам да изглежда така!

“Не се прави така журналистика. Нито пък конгрес…”

Снимка: http://www.sportbg.net

Когато очакваш вятъра на промяната, но не е ясно какво да се промени, къде да се промени, кой да го промени, то най-вероятно ще получиш пълно безветрие.
Вятър с мирис на мухъл
На 30-ти януари имаше конгрес. Събраха се едни хора, говориха си тайно нещо, решиха си там едни работи, излязоха, помълчаха пред уникално лошо оборудвана зала за пресконференции и си тръгнаха. Тихо, спокойно, разсейвани отдалеч от един “циркаджийски журналист” и циркаджийски (без кавички) ръководител. Какво очаквахме да се получи от този конгрес? Ясни правила и работещ колектив. Аз не работя в администрацията наБФС за да ме интересуват вътрешните им кадрови решения. Аз съм запален привърженик на този спорт и искам да има футбол в България. Но…Основната тема бе новият изпълнителен комитет. Признавам си, че дълго търсих но не можах да намеря нищо, по което се ръководи този орган, какви принципи следва, какъв ред има, въобще някакви мистика откъм регламентиране на дейността. За толкова години от както се интересувам от футбол не мога да кажа категорично, че знам с какво се занимават там. Сега още по-голяма мистика настъпи, тъй като влизат освен футболни президенти и държавни лица, които нямат никаква връзка с футбола. Остава онзи горчим вкус в устата, че не са там за да ръководят, а за да уреждат. Въпреки, че най-успелият български футболен президент е там – Гриша Ганчев, не съм напълно убеден, че целта на комитета е да ръководи еднакво всички. Не става въобще ясно какво и как ще се промени, какви планове има, какви идеи ще се следват, по какъв критерии са избрани тезилюде в комитета. Започвам да си мисля разни фатални неща за българският футбол, но има време, в което се надявам да се докаже, че греша.
Уплашената журналистика
Другото нещо, освен тоталната неяснота защо се събраха на конгрес, а не го измъдриха всичкото това в някоя кръчма, е нивото на спортната журналистика. Уважавам и следя ревностно интелигентните, необременените и интересуващи се журналисти, но там видях само един такъв. Само Сашо Диков зададе въпросите, чиито отговори знаем всички. Само той застана при правилният и силен човек на този конгрес, задаваше “кофти” въпроси и в един прекрасен момент неговите колеги се усетиха и отидоха при него да записват. И да се учат може би. Въпросът ми е защо спортните журналисти са такива безлични душички, които са много силни зад микрофоните си или пред компютрите си, но на живо са сиви и свити като цяла рода мишки. Нали това е идеята – събират се, питат на живо, провокират дискусия относно дадено събитие, а не относно собствената си некомпетентност. Маниерът на работа за повечето спортни журналисти много прилича на самата ни футболна действителност – почти като истинска. Дали самите журналисти са доволни от статуквото и че винаги ги викат по разни банкети, пътуват по чужбина, от време на време получаватпоканка за някой банкет, и не им се налага да се ровят за новините, след като им ги поднасят така смелени ?
Затова се радвам, че има малко хора в тази професия и този отрасъл конкретно, които си разбират от работата и не ги е страх да пишат, показват и коментират нещата, такива каквито са. И не са удобни.

“Спасителят в ръжта!” 

Нали помните, че наскоро една голяма компания, собственик на няколко телевизии у нас, закупи правата за излъчване на срещи от футболния ни елит? Наистина започнаха да предават мачове, които са съпроводени с добри и точни коментари, защото никой не иска явлението Петела да се копира в друга телевизия нали? Но само с предаване на живо и на запис на мачове не се отразява спорт.
Анализи и коментари
Необходимо е студио – преди и след мача, преди кръга и анализ на актуални събития. Необходими са гости, необходими са коментари на засегнатите страни в постоянните скандали по нашите футболни ширини, необходим е разбор на плюсове и минуси в играта, заради която ние стоим толкова време пред телевизорите. Не мога да отрека голямата полза, която ще има нашият футбол с парите, които ще дойдат от телевизионни права. Стига да се разпределят правилно. Но защо е ограничено само до мачовете на стадиона? Диемите направиха революция това лято, като показаха и най-съвременна техника, интелигентни и информирани гости, и много добри видео анализи на тренировъчни процеси, приятелски мачове, изиграни срещи, и всичко свързано с отборите. Безспорно вдигнаха летвата безкрайно високо. Така продължават да отразяват и срещите от най-доброто първенство в момента, за което им свалям шапка. Другите телевизии, които стъпиха сериозно на футболният телевизионен пазар – ТВ7, Спорт 7, ТВ2 и Ринг ТВ, отбелязват сериозен пропуск в студионото отразяване. бТВ имат утвърдено студио за Лигата на богатите, със съпътстващите предавания, коментари и анализи, но според мълвата ще трябва да се простят с това си предаване, както стана с Формула 1. Когато излезеш от студиото, отидеш на стадиона, говориш с футболните люде, когато преглеждаш десет пъти на запис спорна ситуация, ще придобиеш много по-точно око при коментарите си на живо, ще бъдеш по-широко скроен и адекватен спортен журналист. За съжаление това нещо куца много сериозно в родният ефир.
Пионерът Сашо Диков
Не следя други предавания от предлаганите в Канал 3, но спорта не го изпускам. Много време той беше сам и беше гонен от стадионите, тъй като въобще не им пестеше истината и думите си на футболен запалянко. Много интелигентен, ерудиран и безкомпромисен журналист – що се отнася до футбол, той си е единственият, който отразява студиино родното първенство. И то не само втръсналите ни до болка армейци, подуенци и прочие, а показва и срещи от втората дивизия, аматьорски първенства и регионални групи. И ако някой си мисли, че тези мачове са интересни само за роднините на футболистите, нека да посети мач от Б група. На последният такъв, тук в Русе, имаше няколко хидяли души, чиите футболни емоции и терзания не са свързани пряко с Дучето, Сашо Томов, Кокала или Крокодила. Диков оформи екип от журналисти, които обикалят стадионите из страната, интернет форумите на малки и големи отбори, и се стараят да отразяват във възможно най-широк мащаб радостите, проблемите и въобще – цялата действителност на българският футбол. Не е кон с капаци да гледа 5-6 отбора, и да нарича малките отбори, които победят някой голям в Купата на България за “неприятна изненада”. Екипът, водещ “Спорт в обектива” и подпомагащ “Едно към едно” – Трифонов, Иванов, Станчев, Йорданов, Петрова, Петкашев и Веселински поддържат непринудена атмосфера, която съществуваше само в “Спортно шоу Гонг”, и да допускат всеки, които иска да се изкаже да обясни какво мисли по актуалните въпроси, като уважават неговото мнение. Не ми е интересно да гледам Крум Савов или Краси Минев, които въртят като развалени касетофони едни и същи хора, като създават някакви си техни събития, които отразяват.

“Това е най-жалкият ни треньор въобще!”

Още когато допушвахме последните цигари и допивахме изстиналите кафета в последните минути на работният ден, с колегите бяхме единодушни, че гостуването в Белград, ще бъде само разрушител на нервните ни клетки. Сериозно се бяхме замислили дали да пропуснем и да гледаме Вермахта срещу англичаните, но въпреки това, българската ми душица нямаше да заспи спокойно ако не гледам националите. Мазохист. Никога не съм вярвал, че може толкова много отрицателна емоция да събера срещу националите, но сега в допълнение с грешката на природата Пепи Василев от Канал 1, се убедих, че границите на негативизма са доста разтегливо понятие.
Пепи Василев – подигравката с футбола
Това е всепризнатият, като най-некомпетентия и смешен коментатор, но толкова години да го търпят. Е, вече стана жалък. Може ли “Отбраната ни да е пробита, но да не се пропука”?! А ако не знаете – “както всички неща на Балканите, и тук нещата са наобратно, затова резеврните скамейки са срещу ложите”. На фона на засилващата се конкуренция в областта на директното предаване на футболни мачове, не мога да проумея защо го търпят този смехурко на “Сан Стефано”? Изразите му са същите, каквито са и били в началото на кариерата му, научил е пет термина и си ги използва, патосът му е на под нивото на река Дунав и се държи като възпитател в килийно училище. Тази подигравка с парите на данъкоплатците ме кара да си мисля, че и магаре да пуснат да коментира мач ще се справи по-добре!
ГОСПОДИН МАРКОВ, РАЗКАРАЙТЕ СЕ НЕЗАБАВНО!
Този път няма да коментирам футболистите – те сами потвърждават казани вече от мен думи за тях: страхливи, неуверени и прочие, и прочие. Този път ще отделя няколко реда на този, който стои на скамейката и влиянието му ( или липсата на такова!) върху начина, по който изглежда отбора на терена. Не е само той виновен – в момента, в който пиша тези редове вече стана 6 на 1. Плужеци! Този път, в съседна Събрия, жалкият Марков показа тоталната си тактическа некомпетентност, и невъзможност да взема правилни решения, дори и в един приятелски мач с привкус на бенефис. Как, моля Ви обяснете ми драги приятели, треньора може да нареди халфовата така, че да има трима в десният край, които да се лъжат един друг, без присъствието на един противников играч? Как този нескопосан “треньор” нарежда отбраната, при положение, че при всяко центриране има трима около дузпата, и нито един да пази ъглите между вратаря и гредите? Марков не е ли чувал за флангове – крила и десен и ляв защитник? Тези две успоредни зони бяха като забранени за нашите – само центъра и това е. Каква е тази тактическа постройка, в която треньора така разпределя защитата, че винаги два-трима пазят един, а орда бесни противници нахлуват в наказателното ни поле като отряд бивши затворници в женска съблекалня?! Халфовете наистина са основата на един отбор, но във всеки един момент имаше около 6 играчи, наредени като натрошена пръчка, около тази права бяла линия, и същите тези основното, което правиха е да губят топката. Хубаво е човек да знае какво значи зонална преса, но това се прави след разпределение по зони, и когато топката попадне в една от тях, футболистът, който отговаря за нея и тези от съседните пресичат всички възможни пътища на противниковият играч, като се движат към него. Е, Пламенчо Марков защо ги кара да обикалят около него като хаитянки в размножителен период, без дори да го притиснат? Никаква мисъл няма в атаките – дали центрирания, дали остри атаки по крилата с пасове зад защитата, дали постепенни атаки и пробиване през центъра. Никаква идея. Затова…
ПЛАМЕНЕ! МАРКОВ! НЕЗАБАВНО ДА СЕ МАХАШ ОТ ПОСТА! НЕЗАБАВНО!
Дано ги посрещнат така, че да ги е срам повече да си покажат лицата по телевизора…